Болестта на стреса: как стресът се отразява на здравето ни и какво можем да направим по този въпрос
Какво е стресът?
По време на стрес тялото ни преминава в режим „борба или бягство“. Изпитваме тази естествена реакция на организма в ситуации, в които се чувстваме заплашени и в опасност.
По време на стрес се освобождават различни хормони – най-важните сакортизолът, адреналинът и норадреналинът.
Как се проявява стресът?
Проявите на стреса могат да изглеждат по различен начин при всеки от нас. Британската Национална здравна служба (NHS) е събрала най-честите симптоми на стреса:
- Раздразнителност,
- гняв,
- чувства на страх, тревожност, депресия,
- често обмисляне на различни ситуации,
- чувство на претоварване,
- гадене, лошо храносмилане,
- главоболие,
- кожни обриви,
- замайване,
- промяна в апетита,
- промяна в ежедневната рутина (прекратяване на физическите упражнения, грижата за себе си...),
- прекомерно пушене, алкохол или други вещества,
- безсъние.
Какви видове стрес познаваме и защо го изпитваме?
Стресът може да бъде разделен на 3 вида в зависимост от продължителността му:
1. Остър стрес
Острият стрес е най-често срещаният вид стрес, който много от нас изпитват няколко пъти седмично. Той се появява внезапно и обикновено трае за кратък период от време. Острият стрес обикновено отшумява след няколко минути или часа.
Например, той може да ни засегне в следните ситуации:
- кавга с близък човек,
- закъснение, натискът на времето,
- задръстване в трафика,
- важен изпит в училище,
- големи тълпи или прекалено много шум,
- презентация на работа,
- разговор с началник,
- неочаквани лоши новини.
2. Епизодичен остър стрес
Епизодичният стрес е остър стрес, който се повтаря редовно. На практика тези ситуации могат да включват, например
- повторно претоварване на работното място (нереалистични срокове, голям обем работа...)
- перфекционизъм (и свързаните с него прекомерни изисквания към себе си),
- повторящи се неразбирателства в семейството,
- психологически натоварващи работни места (парамедици, пожарникари, мениджъри...),
- тормоз на работното място/в училище,
- отлагане.
3. Хроничен стрес
Хроничният стрес е дългосрочен и може да засегне здравето ни. Той може да продължи месеци, понякога години. Можем да го срещнем в ситуации, които са непреодолими и ни тревожат постоянно, например
- стресираща работа, която не можем да напуснем,
- прекомерно натоварване в училище,
- дългосрочни финансови затруднения,
- хронични заболявания,
- дългосрочни лични проблеми (заболяване или конфликти в семейството, в една връзка...),
- самота,
- токсична среда (на работното място, у дома...),
- грижа за болен член на семейството,
- ниско самочувствие,
- големи промени в живота (развод, смърт на близък човек, раждане и отглеждане на дете...).
Как да се справяме със стреса и да предотвратяваме свързаните със стреса заболявания?
Всеки, който „страда от стрес“, знае колко много стресът може да наруши ежедневието ни. Чувстваме се нервни, под напрежение и често изливаме негативните си емоции върху близките си. Но психическата страна не е всичко – стресът може да засегне и физическото ни здраве.
Животът под постоянен стрес не е само изтощителен, но може да има и много негативно въздействие върху здравето ни. Добрата новина е, че има редица техники, които могат да ни помогнат да се справяме със стреса не само в остри ситуации (например, когато сме стресирани преди изпит), но и в дългосрочен план.
В идеалния случай би трябвало да ограничим стресовите фактори в живота си. Въпреки това, обикновено това не е възможно на 100% – например, когато се намираме в ситуация, в която не можем да си позволим да напуснем стресираща работа.
Въпреки това, можем да направим няколко промени в ежедневната си рутина, които могат да окажат голямо влияние върху нашето психическо благополучие:
- Обръщайте внимание на здравословния начин на живот. Достатъчното количество сън, зеленчуците и плодовете в диетата и здравословните физически упражнения са от съществено значение.
- Ограничете алкохола и тютюнопушенето, които могат да влошат стреса.
- Поддържайте връзка с близките си. Времето, прекарано в добра компания, ще ви повдигне настроението и ще ви помогне да се разсеете.
- Подарете си дигитална детоксикация. Заменете телефона с книга, заменете вечерното гледане на телевизия с игри на компания с семейството. Ще откриете, че ще се насладите на времето, прекарано „офлайн“. :-)
- Отделете време за себе си. В днешния забързан свят често забравяме за себе си, което не е добре. Насладете се на приятна вечер с любимата си комедия или си направете релаксираща вана.
- Научете техники за релаксация, като дихателни упражнения, майндфулнес или йога, които могат да ви помогнат не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.
- Заложете на добавки или билки с добро качество. Лимоновият балсам, витамин В или магнезият могат да помогнат за борба със симптомите на стреса.
Според проучвания до 43% от възрастните са засегнати от негативните ефекти на стреса върху здравето. Още по-тревожна е информацията, че 75 до 90 процента от всички посещения при лекар са свързани със заболявания, свързани със стреса, като главоболие, хипертония, сърдечни проблеми, диабет, кожни проблеми, астма, артрит, депресия и тревожност. Те се считат за най-честите последствия от стреса.
Заключение
За съжаление, стресът се е превърнал в верен спътник на повечето от нас в днешните бурни времена. Случайният стрес е нормален до известна степен, но ако той надхвърли допустимата граница и усещате, че засяга значително вашето психическо или физическо здраве, не се колебайте да потърсите професионална помощ.
Източници:
https://www.nhs.uk/every-mind-matters/mental-health-issues/stress/#signs
https://dictionary.apa.org/eustress
