Тревожност – симптоми: нормално ли е или има причина да се тревожите?
В забързания свят, в който живеем, не е изненадващо, че тревожността се е превърнала в повсеместен спътник на много хора. Всички сме изпитвали познатия възел в стомаха или учестено сърцебиене, които съпътстват стресова ситуация в даден момент от живота ни. За милиони хора по света обаче тревожността далеч надхвърля случайното безпокойство. Тя се превръща в постоянна борба, която влияе на ежедневието им и ги лишава от спокойствието и радостта, които заслужават.
В тази публикация в блога се отправяме на пътешествие, за да разгадаем сложността на тревожността и да вникнем в многостранния характер на нейните симптоми. Независимо дали сте човек, който се бори с тревожността, или просто търсите по-задълбочено разбиране на това широко разпространено състояние на психичното здраве, целта на това изследване е да хвърли светлина върху често неразбираемия свят на тревожността. Освен това ще засегнем разликата между нормалната, здравословна тревожност и упоритата, непреодолима природа на тревожните разстройства. Като хвърляме светлина върху тревожността, симптомите и предлагаме прозрение за стратегиите за справяне, ние се стремим да бъдем фар за подкрепа на всеки, който се движи в бурните води на тревожността.
Какво представлява тревожността?
Тревожността е нещо повече от мимолетна емоция; тя е сложна реакция, която може да се прояви по множество начини. Спектърът от симптоми на тревожност е широк и разнообразен, вариращ от едва доловимия шепот на тревогата до непреодолимата паника. Разбирането на тези симптоми е ключова стъпка в разширяването на съпричастността и подкрепата за тези, които се сблъскват с тази ежедневна борба.
Тревожността е безразборна, тя може да засегне хора на всякаква възраст, с различен произход и във всякакви житейски ситуации. Въпреки това е много важно да помним, че надеждата и изцелението са достъпни за тези, които ги търсят.
Тревожността е естествена човешка емоция, която се характеризира с чувство на безпокойство, тревога, страх или ужас. Тя е нормална реакция на стрес или възприемани заплахи и може да бъде полезна в определени ситуации, тъй като ни подготвя да действаме и да се предпазим от опасност. Например чувството на тревога преди важен изпит или интервю за работа може да ни мотивира да се подготвим подобаващо.
Тревожността обаче се превръща в проблем, когато стане прекомерна, продължителна или неподходяща за ситуацията, което води до значително страдание и влошаване на ежедневния живот. Когато тревожността достигне това ниво, тя може да бъде класифицирана като тревожно разстройство.
Тревожност – симптоми
Тревожността и тревожните разстройства могат да имат много индивидуални прояви при всеки. Въпреки това има определени симптоми, няколко от които, ако се появят едновременно и за дълъг период от време, са показателни за тревожност.
Разбира се, ако се чувствате уморени и раздразнителни след тежък ден, не се обезкуражавайте. След дни, в които сте преживели повече стрес в личния или професионалния си живот, това е нормална реакция на организма.
Най-често наблюдаваните симптоми на тревожност са следните:
- Прекомерна загриженост
- Размирици
- Умора
- Раздразнителност
- Мускулно напрежение
- Нарушения на съня
- Замаяно сърцебиене (сърцебиене)
- Изпотяване
- Гадене или стомашно разстройство
- Задух
- Замайване или световъртеж
- Пристъпи на паника
- Избягващо поведение
- Трудности с концентрацията
- Преосмисляне на
Какви тревожни разстройства съществуват?
Обикновено се диагностицират няколко тревожни разстройства, всяко от които се характеризира със специфични модели на прекомерна тревожност и свързани с нея симптоми. Най-често срещаните тревожни разстройства включват:
Генерализирано тревожно разстройство (GAD)
GAD е често срещано и хронично тревожно разстройство, което се характеризира с прекомерна и неконтролируема тревожност и безпокойство за различни аспекти на живота. Хората с GAD често изпитват затруднения да контролират страховете си и могат да изпитват тревожност във връзка с широк кръг от ситуации или проблеми, включително здравето, работата, семейството, финансите и ежедневните задачи. Тревогата обикновено е непропорционална на реалната заплаха, която представлява ситуацията, и продължава продължително време, обикновено шест месеца или повече.
Основните характеристики на генерализираното тревожно разстройство включват: прекомерна тревожност, безпокойство и раздразнителност, мускулно напрежение, умора, затруднена концентрация и нарушения на съня.
Важно е да се отбележи, че GAD се диагностицира, когато тези симптоми са налице за продължителен период от време и причиняват значителен дискомфорт или увреждане в ежедневието. Прекомерната тревожност и безпокойство не могат да бъдат лесно обяснени или приписани на друго медицинско състояние, употреба на вещества или други психични разстройства.
Генерализираното тревожно разстройство може да засегне всеки и често се среща заедно с други психични разстройства, като депресия или други тревожни разстройства.
Социално тревожно разстройство (социална фобия):
Социалното тревожно разстройство, известно още като социална фобия, е тревожно разстройство, което се характеризира със силен и постоянен страх от социални ситуации или изяви, при които човек вярва, че другите могат да го контролират или съдят. То надхвърля нормалното чувство на срамежливост или нервност, което много хора изпитват в социални ситуации.
Хората със социално тревожно разстройство изпитват дълбок страх да не бъдат засрамени, унизени или негативно оценени от другите. В резултат на това те са склонни да избягват социалните контакти или ситуациите, които предизвикват тяхната тревожност. Страхът може да бъде толкова силен, че значително да влоши способността им да функционират в ежедневието и да повлияе на личните взаимоотношения, образованието, кариерата и цялостното благосъстояние.
Основните характеристики на социалното тревожно разстройство включват: страх от социални ситуации, избягващо поведение, физически симптоми, негативна самооценка, очаквана тревожност, въздействие върху ежедневието.
Социалното тревожно разстройство често започва в юношеството или ранната зряла възраст и ако не се лекува, може да се превърне в хронично заболяване.
Паническо разстройство
Паническото разстройство е вид тревожно разстройство, което се характеризира с повтарящи се и неочаквани пристъпи на паника. Паническите атаки са внезапни епизоди на силен страх и дискомфорт, които достигат своя връх в рамките на няколко минути. Тези пристъпи могат да бъдат много неприятни и да накарат човек да се чувства така, сякаш губи контрол или дори умира.
Основните симптоми на паническото разстройство включват: пристъпи на паника, страх от бъдещи пристъпи, тревожност за последствията.
Паническото разстройство може да започне в края на юношеството или в началото на зрелостта и може да окаже значително влияние върху живота на човека, ако не се лекува. От съществено значение е да се разграничи паническото разстройство от изолираните пристъпи на паника, които могат да възникнат в резултат на специфични стресови фактори или медицински състояния.
Агорафобия
Агорафобията е вид тревожно разстройство, което се характеризира със силен страх и избягване на ситуации или места, от които може да е трудно да се избяга или където помощта може да не е лесно достъпна, ако човек развие симптоми на паника или тревожност. Страхът не се ограничава само до една конкретна ситуация, а обикновено включва няколко обстановки.
Хората с агорафобия често избягват места или ситуации, които възприемат като трудни за избягване, като например претъпкани пространства, обществен транспорт, търговски центрове, театри или открити пространства. Възможно е също така да избягват да бъдат сами извън дома си или ситуации, в които не могат лесно да стигнат до “безопасно” място, обикновено дома или доверен човек.
Основните характеристики на агорафобията включват: страх от публични места, страх от пристъпи на паника, ограничаване на дейностите.
Агорафобията може да се развие като усложнение на паническо разстройство, но може да се появи и самостоятелно. Тя може да бъде много изтощителна и да повлияе на способността на човека да участва в ежедневни дейности, да поддържа връзки и да води пълноценен живот.
Селективен мутизъм
Селективният мутизъм е тревожно разстройство в детска възраст, което се характеризира с постоянно неговорене в определени социални ситуации, в които от детето се очаква да говори, въпреки че то може да говори в други ситуации. Децата със селективен мутизъм може да се чувстват комфортно, когато говорят и общуват в позната среда, например у дома или с близки членове на семейството, но мълчат или говорят минимално на определени обществени места, в училище или сред непознати.
Основните симптоми на селективния мутизъм включват: постоянно неговорене, социална тревожност, намеса в ежедневието.
Важно е да се отбележи, че селективният мутизъм не е умишлен отказ от говорене или езиково разстройство. Това е състояние, свързано с тревожност, което засяга общуването в определени ситуации. Децата със селективен мутизъм могат да намерят алтернативни начини за общуване в ситуации, в които не говорят, например чрез жестове, кимане или писмена комуникация.
Точната причина за селективния мутизъм все още не е установена, но учените смятат, че той е свързан с комбинация от генетични, психологически и екологични фактори. Ранната намеса, която помага на детето да развие подходящи комуникативни умения и да се справи със социалната тревожност, е от решаващо значение за справянето със селективния мутизъм.
Тези тревожни разстройства могат значително да повлияят на ежедневието, взаимоотношенията и цялостното благосъстояние на човека. Изброените по-горе тревожни разстройства могат да бъдат лекувани с помощта на различни методи. В случай на тежки и продължителни симптоми се препоръчва да се потърси медицинска помощ. С помощта на психолог лечението се коригира, за да се облекчат симптомите.
Възможно ли е да се лекува тревожността без лекарства?
При по-сериозно състояние и когато тревожните разстройства продължават по-дълго време, се препоръчва да се обърне внимание на лекар и да се проведе адекватно лечение.
Има обаче хранителни добавки, които имат положителен ефект върху настроението и помагат за облекчаване на вътрешното напрежение. Ако често се сблъсквате със стресови ситуации, опитайте тези хранителни добавки:
- Ашваганда: принадлежи към групата на адаптогенните растения, а адаптогенът е вещество, което помага на организма да се справи със стреса. Той помага за контрола на медиаторите на стреса, включително протеините на топлинния шок и кортизола. Според проучванекоето е проведено през 2020 г., е доказано, че само 240 mg ашваганда могат да намалят до голяма степен стреса. В този случай ефектът се проявява в рамките на два месеца непрекъсната употреба.
- GABA: подобрява правилно функциониране на нервната система и подпомага здравословното умствено развитие.
- Мака: съдържа флавоноиди, които подобряват настроението и намаляват тревожността. Проучване от 2015 г. изследва настроението и чувствата на 29 жени в менопауза. След 12 седмици е потвърдено, че приемът на мака до голяма степен елиминира симптомите на депресия, а също така мака понижава кръвното налягане при тези жени.
Тревожността е естествена човешка емоция, която ни предпазва в трудни ситуации. Когато обаче тревожността стане непреодолима и постоянна, тя може да се превърне в тревожно разстройство, което оказва значително влияние върху ежедневието и благосъстоянието ни. Помнете, че търсенето на професионална помощ не е признак на слабост; това е смела стъпка за възвръщане на контрола и намиране на ефективни стратегии за справяне с тревожността. С подходящите инструменти и подкрепа е възможно да се справите със сложните проблеми на тревожността и да насърчите живот, изпълнен с повече устойчивост, мир и радост. Нека премахнем стигмата, свързана с психичното здраве, и заедно да създадем един по-състрадателен и разбиращ свят за емоционалното благополучие на всички.
Източници:
The role of GABA in anxiety disorders – PubMed (nih.gov)
Anxiety disorders – Symptoms and causes – Mayo Clinic
Symptoms – Generalised anxiety disorder in adults – NHS (www.nhs.uk)